Хей, long time no see! Лято е, жега е, но си събрахме умовете за нова, свежа среща в блогa. Не, не сме изчерпали интервюираните, даже увеличихме eкипа на phyre наполовина. Днес посрещаме Богомил Коларов (Боги) - Lead Android developer, който винаги успява да ни смае с добри идеи, желязна логика и прагматичен ум за крехката си възраст. Добре де, понякога може дори да е забавен. За всеки случай оставяме на него да се представи.
Добре дошъл, Боги! Опиши себе си само в три думи. Хайде, от мен да мине, пропусни “козирог”! (с Боги си имаме стара вътрешна закачка за астрологията)
Що... за… недоразумение? Цели три? :D Ще пробвам с упорит (понякога на границата с инат), малко по-инертен от нужното и взискателен.
Каква е ролята ти във phyre и кое за теб е най-голямото предизвикателство в нея? Ти си един от по-младите в екипажа ни...
Имам ролята на Lead Android developer. Въпреки че никое решение не се взима еднолично (винаги е добре да има дискусия и съм фен на продуктивните спорове), все пак имам и някои свои отговорности като това да се грижа за “здравето” на проекта, мотивацията в скромния ни екип и нашето развитие като специалисти. Най-голямото предизвикателство бих казал, че е намирането на баланса за всичко това. Най-добре се получава, когато практически проблем ни дава поле за развихряне.
Коя част от работата си обичаш най-много и какво те мотивира най-силно?
Работата в екип с колегите бих поставил на първо място. Събрали сме се много готини хора (да, и себе си ще включа в това число :D). Другото е, както споменах в предния си отговор, готините проблеми за решаване. Най-ефективен се чувствам, когато имаме казус, чието инженерно решение да ни напрегне мозъците при измислянето, но да не ни ги напряга в бъдеще. За да не говоря толкова абстрактно, ще дам и по-конкретен пример: Ако ви се налага всеки ден ръчно да измервате състава на водата в язовир и да въвеждате ръчно данните в компютър, би било доста добре данните от сензорите да се записват автоматично. А още по-добре ще е “утре”, ако трябва да се въвежда и температура, това да може да се добави лесно.
Как протича обикновено денят на един Lead Android developer?
Често започвам с довършването на проблем от предния ден (утрото е по-мъдро от вечерта или поне наспалият се Боги). След това е задължителната ежедневна среща и продължавам с “коденето”. Допълнително правя прегледи на промените в кода от екипа (code reviews, на мен също ми правят такива прегледи), синхронизираме се при необходимост, организирам технически срещи, за да обсъдим потенциални проблеми и части от проекта, които имат нужда от подобрение, и съдействам, когато някой зацикли.
Как си почиваш? Знаем, че караш колело и свириш на китара, но тук е мястото да се разгърнеш с детайли, както се казва.
Почивката идва реално, когато се ангажирам с нещо друго и не давам шанс на ума си да мисли за работа. Свиренето е перфектно занимание за това. Планинското колоездене също - там съм особено ангажиран да остана цял. Започнах да се уча да карам и сноуборд. Харесвам и бойните изкуства, но заради пандемията скоро не съм се занимавал с това (а не ме свърта вече...).
Как се зариби по китарите и жицата изобщо? Разкажи ни малко повече за твоята група и сценичните си изяви (старите лаври също се броят).
Харесвам рока още от малък. Често ми се е случвало да съм единствен по музикални предпочитания в някои компании. Просто това си ми харесва. Китарата вече не си спомням как реших да се захвана с нея, но се радвам, че го направих. Изобщо не съм по танците и когато слушам музика, повече ми идва да я възпроизвеждам, отколкото да танцувам. Група в момента нямам. Имал съм няколко в периода от неотдавнашните ми тийнейджърски години до към 2-ри курс. Чувството определено ми липсва. Събираш се с приятели. Работите заедно, за да възпроизведете музика. И ако всеки си е “написал домашното”, даже може и да се получи. Имал съм няколко живи изяви и винаги ми е харесвало да свиря пред хора и да ги забавлявам. Да ги забавляваме заедно по-точно. Както един приятел казва: “китаристът трябва винаги да е под светлината на прожектора”. Последното ми участие беше за една песен към концерт на музикална школа в София. Нямам намерение това да ми е последното изобщо.
В какво вярваш безрезервно - имаш ли нещо като житейско мото, което те крепи в трудни моменти?
Вярвам в случайностите. И е изключително важно да разпознаваме кога ни е провървяло на късмет. Колкото до трудните моменти - имам късмета да не съм изживявал големи трудности досега. Все пак мисля, че когато ми е било трудно, все е имало доза оптимизъм в мен.
Какво би казал на 20-годишното си Аз, ако можеше да му предадеш някой ценен урок? Не че си много далече от тази възраст, но все пак...
Бъди смел.
Какви качества са необходими, за да бъдеш добър програмист? Нещо като starter pack или съвет към бъдещите devs?
Да кажем, че ми е рано да давам категорични отговори на тези въпроси. Но за мен винаги средата е имала позитивен ефект още от гимназиалните ми години (Благодаря ти, ТУЕС!). Така че мога да съветвам бъдещите разработчици да търсят правилната среда и да яхват всяка вълна от желание да разрешат някой готин проблем.
Това ли искаше да станеш, като пораснеш (абе защо избра Android), и как се виждаш след десетина години (време да помечтаем малко)?
Желанието да се занимавам с програмиране дойде в 9-ти клас, когато натурално взе да ми се получава. Android го избрах, когато в 11-ти клас със съученик направихме първото си приложение като проект за училище. Тогава ми хареса и хванах тази насока. Нямам намерение тя да е единствена, тепърва имам да научавам още технологии. В момента, например, съм си харесал Flutter. Щом ще си мечтаем, след 10 години се виждам на луната. С джедайски меч.
Снимки: личен архив
