Време е да обърнем малко палачинката - днес на въпросите ще отговаря Калина Линкова, която обичайно е в тази роля и стои зад рубриката “Зад кулисите на phyre”. Както се казва - каквото повикало, такова се обадило! Калина е нашият копирайтър, маркетинг мениджър и ангел-хранител на правописа и с това интервю празнуваме точно една година Калина във phyre. Обещаваме да я извадим от комфортната ѝ зона!


По традиция започваме с кратко представяне и тъй като е ред на разказвачите на истории, да започнем с нещо различно - опиши се със стихотворение. 😊 

Хм, никак не е лека задачата. Ето как са се чувствали колегите ми, когато още в началото на интервюто ги притискам да се самоопишат едва с три думи... Нека ми сега. Но ще ви го върна с дълги отговори на следващите въпроси, хо-хо! Да опитаме с нещо кратко и мое, което всъщност ме описва абстрактно, но пък е вярно:


митът за Сизиф II

 

един поет търкаляше

смокиня по

склона на лятото -

 

бог не му прати

съвършения стих.

 

Знаем, че по образование си юрист и все пак - какво те привлече в думите, защо реши да се занимаваш с писане, някои хора го смятат за малко абстрактна професия?

С думите сме си близки от незапомнени времена (въпреки първата ми двойка по български език още в първи клас). От много малка запомнях от кого или в коя книжка съм срещнала нова дума, винаги си я визуализирах с някаква асоциация. След като се научих да пиша, започнах и да си представям как се изписват, това ми е останало и до днес.

Истината е, че израснах с огромната библиотека у баба пред очите си. Следобедите, в които не ми се учеше за училище, предпочитах да се ровя по разни книжки, да запомням заглавия, автори. Не помня живот без книги около мен, така че вярвам това да ме е предопределило.

Правото е много тясно свързано със словото, но не го изчерпва. Нали знаеш, винаги можеш да объркаш пътя, но някак си твоето нещо те намира независимо дали тръгваш по шорткъта, или ще минеш по криволичещата козя пътечка. При мен беше пътечката, която се оказа магистрала.

 

Понеже няма случайности - как се озова във phyre и точно на Деня на будителите? 

Не зная дали е случайност самата дата като старт, но не вярвам в случайности генерално. Моя приятелка, с която търсихме паралелно работа, беше на интервю във phyre и същия ден имахме среща. Разказа ми, почувствах, че звучи като моето нещо, а тя се беше отказала междувременно, препоръча ме, дойдох на интервю… И ето ни сега, година по-късно. За будителите знам накъде биеш, хахаха, но преди всичко сме будители на самите себе си. 


Вече една година се грижиш за гласа на phyre, сподели кое е най-предизвикателното в твоята работа и какво научи през тази година?

Ах, предизвикателства да искаш във финтех сектора! Хахаха! Предизвикателствата обичайно при мен не са свързани с конкретната работа, а с вътрешни борби. Да бъда по-добра версия на себе си, да се мотивирам, да видя няколко хода напред. Да провидя смисъла. Да вникна в нещо, за да го опиша добре, да се поставя в обувките на потребителя. Да успея хем да се фокусирам за няколко часа да измисля и напиша нещо по-сложно, хем да комуникирам и тъка на няколко стана едновременно. Да не нося проблеми, а да се стремя към решения. Да поемам отговорност.

В тази година научих зверски много неща, счупих погрешни модели, влачени от предходни работни места. Станах по-гъвкава и устойчива (може би). По-емпатична (ще ми се). И приемам критиката по друг начин. Опитвам се да заменям страха с любопитство. Препъвам се, ставам, извинявам се и продължавам напред. В последната година почувствах свобода на работното си място. Обичам екипа си. Красиво е.

 

Може би ще е полезно за всички бъдещи творци да чуят от професионалист - как се става добър storyteller?

Не зная дали съм добър storyteller, за да давам съвети и да менторствам от трибуната. Тотално не вярвам в рецепти как се става това или онова. Радетел съм за свободната воля, собствения път и в крайна сметка вярвам, че ако наистина го носиш в себе си, то избуява по един или друг начин. Колкото по-добре познаваш себе си, толкова по-трудно е да се отклониш от пътя. Просто трябва да обичаш думите, да не ги напускаш.‍

‍

В твоята работа основното е да си творец, което е прекрасно, но какво правиш, когато някак се изпари вдъхновението?

В момента съм малко в такъв период относно личното творчество. Но това се случва и на работното място, няма какво да се лъжем. Има дни, в които ти хрумват чудесни идеи и си бърз като стрела, в други - не знаеш кое как се пише и защо изобщо си в света на възрастните, за бога... Липсата на движение, муза или привидно зацикляне е всъщност необходимо наместване на пластовете. Нищо опасно, нищо фатално. Просто не спираш, наблюдаваш себе си и правиш максимума за този конкретен момент. Музата се предизвиква с деятелност, не се чака свише. Който търси, намира.

И още нещо важно - не си сам, не си Атлас с глобуса на рамене - имаш екип, на който да разчиташ. Идеите не са светая светих на копирайтъра, всеки може да помогне с великолепна хрумка!

 

Не е тайна, че имаш афинитет към поезията и самата ти пишеш. Би ли споделила с нас някое свое стихотворение? Какво те кара да пишеш стихове, а не разкази, например?

Сакън, хората ще се разбягат с толкова поезия, хахаха! Предпочитам поезия пред проза, защото обичам кратки форми на изкуство като цяло, фрагментарността ме привлича, оставя мегдан на въображението. Поезията изисква изключително фина сензитивност и много солидна ерудиция. За мен поезията придава форма на неща, които не са съществували преди конкретния стих - акушира чувства или усещания, които са неуловими и недосегаеми с други средства. Нов свят. Уникален и абсолютно субективен. Има доза елитарност, но за мен това е убежище от масовата ширпотреба. Клишетата ми скъсяват живота.

Стих няма да споделям, за да не досадим на публиката. За любопитните - мога да бъда намерена тук.

 

Името ти Линкова е рядко срещано, всъщност знаеш ли какво означава тази фамилия, откъде идва?

Забавното е, че изглежда като шега, понеже се занимавам с линкове по цял ден. Обаче съм си Линкова и туйто. Фамилията е от Северна България, където е единият ми корен. Доколкото знам от баща си, там глаголът “линкам се” означава “шляя се, ходя напред-назад”. А в Родопите, откъдето е другият ми корен, означава “бягам на зигзаг между куршумите”. Уви, и двете са верни, хахаха.

 

За какво мечтае един storyteller?

Мечтае за винаги изострена наблюдателност и чувствителност, за да улавя света и историите му. Мечтае за повече всеобща осъзнатост и емпатия. За покой. Мечтае за свобода и време за повече изкуство. Той си е обикновен човечец този storyteller - мечтае да бъде обичан, приеман и разбран. Като всички. Останалото са проявления на тази триада.

 

А в какво вярва безрезервно?

Вярвам, че в комуникацията се крият отговорите, в споделянето. Вярвам в терапевтичната и магична сила на думите. Вярвам, че всичко се случва с причина. Дори ужасното.

 

За финал сподели с нас откъде черпиш вдъхновение?

Това би бил един безкраен списък, който, в крайна сметка, е плод на вътрешна нагласа. Ако днес видя най-красивата круша на света, но съм се ядосала на шофьора на трамвая, вероятно изобщо няма да придам значение на крушата и да позволя на красотата ѝ да ме вдъхнови.

И за да не кажете, че копирайтърите говорят празни приказки, ето и малко конкретика: вдъхновението идва от музика, силна поезия, тих следобед с ниско слънце, пълноценен разговор с любим човек, плажа в Синеморец, неочаквана добрина от непознат, добре облечена жена с красива стойка, смела и достойна постъпка.  Вдъхновението спи в способността да чувстваш и забелязваш невидимото.

 

Снимка: Иван Жегов