Нова година - чисто нови интервюта с човеците на phyre. Днес на гости ни е Константин Жлебинков (Косьо) - Quality Assurance Lead. Освен че и насън да го бутнеш, Косьо ще открие бъг, където най-малко подозираш, той е един от най-отговорните хора в нашия екип. Никога не се отказва - за него няма хора, които не разбират, а само хора, на които не е обяснено достатъчно добре. На Косьо можеш да разчиташ. За всичко. Но не прекалявай - трябва да пазим нервите на добрите хора!


Добре дошъл на гости в блога, Косьо! Опитай се да опишеш себе си само в три думи.‍

3 думи? “Намерих няколко бъга…”


Какво е да работиш QA, какво прави един Quality Assurance човек? По Бай-Тошово време е имало позиция ОТК (Отдел технически контрол), нали знаеш…‍

Накратко - проверявам работата на програмистите, но както повечето неща, това не е толкова просто, колкото звучи. Един добър QA трябва да разбира цялостно проекта и продукта. Трябва да знае точно как се очаква да работи продуктът и точно как работи в момента, за да може да обясни разликата между двете.


Коя е любимата ти част от работата във phyre? А кое е най-голямото предизвикателство за теб като лидер на екип?‍

Харесва ми това, че виждам истинската полза от продукта, върху който работя, и го използвам в ежедневието си. Преди работех по продукти, които не стигаха до потребителите, и въпреки че разбирах концептуално каква е ползата им, не ми бяха лично полезни.
Другият изключително важен аспект за мен във phyre е развитието. Видях как този проект израсна от нищото до това, което е сега, и виждам подобно развитие и в себе си. Когато започнах, бях сам и бях свикнал да се справям с всичко съвсем сам. Сега проектът е прекалено голям, прекалено сложен за един човек и затова QA екипът се разрасна и продължава да расте. Това за мен е най-голямото предизвикателство в момента - да се грижа за екипа си, да предавам знанията си на младшите QA. Досега съм имал изключителен късмет с хората, които съм си подбрал. Не мога да мечтая за по-добър екип! :)


Какво обичаш да правиш в свободното си време (знам, че трудно успяваш да си “откраднеш” такова)? ‍

Почти всяка свободна минута отдавам на най-висшата форма на изкуство - видеоигрите. Защо са най-висшата? Защото комбинират всичко друго: музика, изобразително изкуство, художествена литература. И отгоре на това ти дават възможността да участваш в разказването на историята. Не просто да гледаш филм, а да бъдеш част от него. Преди ерата на COVID, в далечната 2019 година, тренирах с меч и бъклър, както и с дълъг меч за две ръце.

‍

Знаем, че често си организираш бягства в планината. Кой е любимият ти маршрут, хижа или местенце? Какво ти дава планината изобщо, как се запали по нея?‍

Трудно се избира любим маршрут или хижа, всеки поход си има собствен чар, всеки е различен с нещо и може би това най-много ми харесва. Ако трябва да избера един, това ще е походът до Хижа Козята Стена от март месец 2020 - заради контраста между пътя към хижата и връщането на колите. Когато тръгнахме от София, времето беше слънчево и спокойно, перфектно за планина. Така се задържа и докато стигнем до хижата, та пътят до там беше доста приятна разходка… Но вечерта започна снежна буря, която продължи и следващия ден. Пътя, по който бяхме дошли, не се виждаше изобщо - на места беше натрупало половин метър сняг за последните 10 часа. Това не ни изплаши и се върнахме до колите, докато ни валеше още сняг. Беше доста различно и неочаквано екстремно преживяване.


В какво вярваш абсолютно или безусловно - нещо като мото или мисъл, която ти помага в трудни периоди?‍

Това е цитат на Malcolm Reynolds от любимия ми сериал, Firefly: "If you can't run, you walk, and if you can't walk, you crawl, and if you can't do that... you find someone to carry you”. 
Животът е непредвидим и човек не може винаги да се движи с едно и също темпо. Понякога трудностите ни повалят, но никога не трябва да се предаваме. В най-трудните ни моменти е важно да намерим кой да ни носи, а в добрите ни времена да върнем услугата. 


Какво би казал на 20-годишното Косе? Кой ценен урок би му дал от позицията на настоящето?‍

Не знам… 20-годишният Косьо е коренно различен човек, а и беше такъв инат, че каквото и да му кажа, изобщо няма да ме чуе.


С теб понякога си говорим за психотерапия, защото и двамата посещаваме терапевт. Това все още е малко тема табу на родна почва, но за щастие става все по-важна тема. Би ли споделил каква е ползата от терапията лично за теб или пък някое важно житейско откритие, до което стигна благодарение на терапевтичния процес?‍

Именно защото е табу, отлагах доста време решението да започна посещения при терапевт, но се радвам, че най-после направих тази стъпка. От доста време си знам, че умът ми е бая заплетен и се опитвах да си го подредя сам, но стигнах до момент, в който осъзнах, че ще е по-добре някой да ми помогне да развържа множеството възли, натрупани през годините. Също както с кариерното развитие ми се наложи да осъзная, че някои неща просто не мога да ги свърша сам.
‍

Професията на QA става все по-ценена и популярна напоследък и доста млади хора залитат в тази посока. Какви качества са необходими, за да станеш добър QA? ‍

Отговорност и отдаденост. Това за мен са основните качества, необходими за тази професия. Всичко друго може да се научи.
‍
‍
Сподели три неща, без които не можеш? Не, не, нутела и шоколад не се броят! :D‍

Ех, така, като махаш най-важните материални неща, ще трябва да ти отговоря малко по-абстрактно. :D
Не мога да си представя живот без въображение. Обожавам фентъзи и фантастика, защото обичам да си представям какъв би бил светът ми, ако някои неща бяха по-различни и ми е любопитно да видя другите светове, които хората измислят.
Не мога да живея без музика. Музиката за мен е връзката с емоциите ми. Имам си песен за всяко настроение.
Не мога да функционирам без цел. В моментите, в които забравям към какво се стремя, започвам да се лутам.

‍

Снимка: Красимир Казаков