Време е за нова порция срещи с нашия сплотен екип. Този път ще повдигнем завесата и ще надникнем зад кулисите на техническия екип, благодарение на който phyre е това, което е. Запознайте се с Красимир Казаков - Chief Technology Officer и човека, който бди зорко за стройния код и отговаря за изпипаните технически решения зад приложението. Бонусът за непрограмисти е, че с Краси можеш да си говориш не само за код, а за фотография, технологични джаджи и какво ли още не.
Добре дошъл на гости в блога, Краси! Ако трябва да опишеш себе си само в три думи, кои ще са те?
Програмист, искрен и скромен (ха-ха). Трудно е да се събереш в три думи. :)
В какво се изразява ролята на Chief Technology Officer и кое за теб е най-голямото предизвикателство в нея?
Позицията CTO доста фирми интерпретират различно. За някои е достатъчно СТО-то да ръководи големи екипи и да говори със завъртяни думички по важни срещи (лично познавам такива хора). За мен СТО позицията е свързана с много отговорности, с много знания, да приложиш тези знания в реалния свят (и да се аргументираш за това, ако има нужда). Най-удовлетворяващо е, когато всички ти вярват и могат да разчитат на теб. И имат чувството, че имаш отговорите на всичко. Но никой не си дава сметка реално с колко повече работа е свързано това. :)
Коя е любимата ти част от работата във phyre и защо?
Всекидневните предизвикателства, изграждането на българския финтех като такъв. Работата с колегите е нещо много приятно, разбирам се с всички - за първи път ми се случва от години.
Как протича обикновено денят на един Chief Technology Officer? Вместваш ли успешно всички ангажименти в скромните 24 часа?
Моят ден започва много рано сутрин (понякога и преди 6 сутринта), предимно с комуникация. След това, ако остане малко време, чета документация или разучавам нови технологии и софтуери. Продължавам със срещи през деня, много координация на работата между екипите, както и с външни партньори. За съжаление програмирането напоследък е по-скоро изключение, но все още го има. Вечер често умората идва рано, но понякога адреналинът ме държи до късно, което на другия ден ми пречи много, хаха.
А какво те вълнува извън работата? Какво обичаш да правиш в свободното си време и как презареждаш батериите?
Много неща ме вълнуват - изпробвам нови езици за програмиране, програмирам IOT устройства на c/c++, проектирам всевъзможни 3D механизми, както и електронни схеми и печатни платки. Обичам фотографията, особено лентовата. Има нещо много обаятелно в старата техника и начина, по който се генерира изображение, толкова различен от днес.
За съжаление, времето не ми стига напоследък, но се опитвам да отделям поне 2-3 вечери в седмицата за това. За презареждане на батериите - планината помага много, като цяло природата ми въздейства да съм свеж като краставичка в понеделник. Разбира се, със снимки от лентови фотоапарати. :)
Имаш ли любима снимка или история с такава?
Историята около моята най-любима снимка (дори е в рамка над главата ми) е следната: Есента на 2015 отивахме на почивка в с. Смилян със семейството ми. На един остър, почти 360-градусов завой, малко преди селото сцената изникна пред мен. Набих спирачки и спрях колата на завоя. Грабнах фотоапарата, изскочих, пресякох пътя и снимах. Не нагласях нищо, просто снимах. Оказа се, че преди това апаратът е бил нагласен на HDR (3 снимки - underexposed, normal, overexposed). След като ги събрах в Lightroom, се получи този кадър. Нищо друго не е пипано по него. След време опитах да я пресъздам отново на същото място - не се получи втори път тази магия.
В какво вярваш тотално и безрезервно - нещо като мото или концепция, която ти помага в трудни времена и ситуации?
Вярвам в честността на хората (това много често ми играе лоша шега). Вярвам на себе си и че ако пожелая, мога да постигна всичко.
Какво би казал на 20-годишното си Аз? Кои са ценните уроци, които ще научи по пътя си?
Не бих променил нищо и не бих казал нищо на себе си преди 20 години. Въпреки многото си неуспехи досега, имам и успехи. Всичко, което съм сега, всичко което зная, е придобито с много пот и труд. Много ценни уроци съм научил именно с това, че не знаех какво правя.
Какви качества са необходими, за да станеш добър програмист? Нещо като starter pack?
Единствено желанието. Трябва да имаш в себе си искрата и да го искаш с цялата си душа, да ти стане начин на мислене. С мисълта "ще стана програмист, защото ще получавам много пари" добър програмист не се става.
Знаем колко е популярно да си developer напоследък. Какво мислиш за развоя на този тренд и какво би посъветвал младите хора, които обмислят завой в тази професионална посока?
Моят съвет е, ако решат да се развиват в тази посока, да не се отказват лесно. Да се приготвят за много пот и труд, ако искат да станат добри. Тази професия е възнаграждаваща финансово (в сравнение с други професии), но това е свързано с изключително много труд и малко свободно време за всичко друго.
Защо избра да се развиваш в България, какво ти дава средата тук?
Ако трябва да бъда честен, в България е много по-трудно от други държави. На мен лично България ми дава семейство, приятели, умни колеги, както и възможността да докажа, че въпреки че сме бедна държава, имаме потенциал за развитие.
Снимка: личен архив
