На празника на Българската адвокатура, 22 ноември, ще ви срещнем с едно младо, много свежо и амбициозно момиче. Виктория Чекова е адвокат по професия и отскоро се занимава с юридическите въпроси на phyre. Да си признаем, харесахме я още на първите оперативки и много ни се прииска да ѝ зададем няколко по-лични въпроса, за да я опознаем. 


Добре дошла на гости в блога, Вики, и честит професионален празник! Ако трябва да опишеш себе си с визитка от три думи, кои биха били те?‍

Здравейте и благодаря за поканата! Първите три думи, които ми идват на ум, са: твърдоглава (няма как да не започнем с това, тъй като съм зодия овен), енергична и любознателна.


Винаги ли е било правото? Ей така, завърши гимназия, влезе право и готово? Имаше ли съмнения по пътя до тук, или беше ясно, че речовитата Виктория ще става адвокат и толкоз.‍

Ако трябва да съм искрена, идеята да стана юрист се зароди у мен още преди да започна училище. Всичко беше провокирано от едно посещение в кабинета на леля ми в Съдебната палата, когато бях на 5 или 6 (по това време тя беше съдия в Софийски градски съд). Спомням си, че бях много впечатлена от съдийската ѝ тога, която беше окачена на вратата, и спонтанно реших, че и аз искам да съм съдия. В гимназията ме влечеше силно литературата – четях много и различни книги и обичах и самата аз да пиша проза. Любовта ми към литературата и желанието ми да бъда съдия съвсем естествено се преплетоха и така се стигна до това да уча право. 


В какво се изразява ролята ти на юрист в компании като Paynetics и phyre и кое е най-голямото предизвикателство в нея?

Една от спецификите на правото, която аз много ценя, е, че то присъства навсякъде, където има обществени отношения. Paynetics и phyre са финтех компании – те са част от т.н. финтех сектор, който е призван да свърже модерните технологии и финансовите услуги в едно. От гледна точка на правото това са нови, динамични и недобре познати обществени отношения, които имат нужда от регулация. Поради това ролята на юристите в Paynetics и phyre не се свежда само до формалното познание на закона, а и до разбирането на различни комплексни процеси, както и до способността често пъти да бъдеш медиатор между различните екипи, за да защитиш интереса на бизнеса по най-добрия начин.


Предполагам, че често се налага да нищиш казуси в извънработно време и едва ли работата ти приключва в класическата рамка 9/5. И все пак, коя е любимата ти част от денонощието и защо?

Един от най-големите ми страхове е да работя някъде, където няма с какво да бъда изненадана. Рутината на работата в рамка от 9/5 би ме побъркала. Ако оставим настрана това, аз съм човек, който много обича ранните сутрини – така съм сигурна, че не изпускам нито една възможност, която ми предлага всеки нов ден. 😊


Вики, ти си юрист тялом в Paynetics, но духом основно се занимаваш с phyre. Коя е любимата ти част от работата и защо?

Ако пандемията, предизвикана от COVID – 19, ни научи на нещо, то е, че няма значение къде се намираш, за да си наясно къде принадлежиш. Изключително много обичам и оценявам възможността да работя с толкова много млади, ентусиазирани и кадърни хора, каквито са хората и във phyre, и в Paynetics. Още повече обичам взаимната зависимост, която има между Paynetics и phyre, и която изисква едновременната работа между двете компании.


Как изглежда времето ти извън работата и как рестартираш?

В свободното си време обичам да пътувам по света и да откривам нови места. Свободното и спокойно пътуване страшно ми липсва и нямам търпение отново да се върнем към него. През уикендите не обичам да се застоявам вкъщи, най-добре си почивам, когато съм в динамика, така че дори да съм в София, обожавам да обикалям улиците с часове, да пия хубаво кафе на уютно място с книга в ръка или в компанията на позитивни хора. Друга моя страст е тенисът на корт, за съжаление все по-рядко намирам време за него. 


В какво вярваш безрезервно? Сподели ни нещо като мото, което си напомняш в кофти ситуации и ти помага да се върнеш към себе си? Не се стеснявай, зачитат се и латински максими от Римското частно право! 🤓

Безрезервно вярвам в индивидуалната способност на всеки човек да преодолява себе си и трудностите, пред които се изправя. В кофти ситуации обикновено лоша шега ми изиграва нетърпението (обичам всичко да се случва тук, сега и веднага :D), затова за максима ми служи цитат не от римското частно право, а от една моя любима книга, който гласи:

„… до деня, когато господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост ще се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!“.

‍

Ако можеше да се върнеш назад във времето, какво би посъветвала 20-годишната Виктория? Кои ще са важните житейски уроци, които би споделила с нея сега?

Парадоксалното е, че в определени ситуации от настоящето 20-годишната Виктория би реагирала много по-зряло и мъдро, отколкото 27-годишната Виктория. Та, тя би могла да посъветва по-сполучливо мен, отколкото аз нея. Все пак, бих я посъветвала (макар че знам, че няма да ме послуша), да не бърза да пораства, да живее ден за ден и да оценява моментите, когато те се случват, защото времето не може да се върне назад. 


Сподели няколко важни за теб четива (добре, де, може и да са юридически), които са те променили или пък са те вкарали в размисъл?

Сред четивата, които мога смело да заявя, че до голяма степен са повлияли върху оформянето ми като личност, има едно, което определям като primus inter pares. Това е романът на Хенрик Сенкевич „Quo Vadis”. Именно той разпали любовта ми към литературата, затова и го имам за толкова специален. Изключително силно импонират на светоусещането ми и четива като „Любов по време на холера“ на Маркес, „Триумфалната арка“ на Ремарк (и цялото му останало творчество), „Цар плъх“ на Клавел, мога още дълго да изброявам, затова мисля да спра дотук.


Има ли юрист, на когото се възхищаваш или те вдъхновява? (Аз имам, ама няма да те сугестирам преди да отговориш, ще ти кажа в slack) :D

Да, има, разбира се. Ако се очаква да посоча обаче известна в обществото личност, по-скоро ще трябва да разочаровам. Ще си позволява проява на малко сладникавост за финал – юристът, на когото наистина се възхищавам заради дълбочината на мисълта и всеобхватността на познанието, е леля ми. Надявам се след години да стана поне наполовина добър юрист, колкото нея. 😊

‍

снимка: личен архив