Особената във всяко отношение година с номер 2021 имаше и своите чудесни страни. Например, екипът на phyre се обогати с още една двойка в офиса и в живота. Тя е мила, нежна и можеш да разчиташ на нея за всичко. Той е грижовен и винаги се отзовава да помогне. Тя е iOS, а той е Android дев. Те са Живка Иванова (Жив) и Ангел Ангелов (Ачо). Една история за хармония, любов и едно адски любвеобилно куче. Останете с нас, за да научите повече!
Добре сте ни дошли на гости в блога, Жив и Ачо! Как бихте описали себе си само в три думи? А половинката си отново в три думи?
Жив: Търсеща приключения, шантава, търпелива. Ачо: Твърдоглав, упорит, смел.
Ачо: Леко смотан, понякога хаотичен, доста инатлив. Жив е търпелива, последователна и взискателна (понякога бих я нарекъл и перфекционист).
Как стана така, че делите едно работно място, за първи път ли се случва?
Жив: Всъщност не ни е за пръв път да работим заедно. Човек прекарва много голяма част от деня си именно на работа и общувайки с колеги. Моите са едни от най-готините и се радвам, че и половинката ми също може да се радва на такъв прекрасен екип.
Ачо: Не ни е за пръв път. По стечение на обстоятелствата и преди сме работили заедно и ни се хареса, затова решихме отново да работим заедно.
Трудно ли е да си 24/7 с половинката си? Споделяте едно работно място, почти обща професия, един дом…
Жив: Имах притеснения в началото, но всъщност се сработихме като малко екипче и още на предното ни работно място свикнахме да разграничаваме работата от личния живот без емоциите от едното да се проектират върху другото. Естествено, от време на време се случва да каже някой от нас “хайде да не говорим за работа” в събота следобед, докато разхождаме кучето и се опитваме да си почиваме, а разговорът пак е тръгнал в такава насока. За щастие позициите ни са такива, че не е нужно постоянно да работим един с друг и върху едно нещо, но в същото време достатъчно са близки и можем да си помагаме при нужда. Така постигаме баланс между това да работим на едно място, но без да работим наистина нон стоп заедно.
Ачо: За мен не представлява трудност. Мислех си, че това да сме заедно 24/7 ще бъде предизвикателство, но ролите, които заемаме, и работата, която извършваме, ни позволяват да намерим баланса. Според мен това, че работим на едно място, е предимство за нас, защото имаме възможността да прекарваме повече време заедно. Още нещо, което доста помага, е сплотеният екип, в който попаднахме.
Ачо, ти си Android Dev. Как би описал позицията си на хората, които ни четат, но нямат представа за тази сфера? Кое за теб е най-голямото предизвикателство в работата?
Ачо: Накратко - участвам в разработката на функционалности за Android приложението. Според мен най-голямото предизвикателство е да бъдеш актуален. Сферата на информационните технологии е известна с това, че постоянно се променя и всеки ден има нещо ново за научаване. Това я прави и толкова интересна. Но също така много е важно да бъдеш в крак с най-новите тенденции и разработки и постоянно да подобряваш уменията си на разработчик.
Жив, коя е любимата част от работата ти като iOS Dev във phyre и как избра тази сфера? Или пък тя те избра? Все повече момичета навлизат в тази професия…
Жив: Обичам да създавам неща, които да радват хората. Сферата май си я избрах, когато бях в 3 клас и започнах да уча това, което преподават на сестра ми по информатика (тогава тя беше 9 клас). Ние все още нямахме такива часове. Макар да бяха много простички програмки, виждах как успявам да създам нещо, което после да използвам, и това ме запали по програмирането. Любовта ми към математиката се прехвърли върху информатиката. От там нататък може да се каже, че ентусиазмът ми е бил на приливи и отливи, но колкото повече се занимавах, толкова повече интересът ми се разпалваше и ми харесваше това, което правя.
Какво обичате да правите в свободното си време - заедно или поотделно? Или пък как си почивате един от друг?
Жив: Аз обожавам да пътувам и определено това е любимият ми начин за прекарване на свободното време. За предпочитане са местенца сред природата с хубава гледка и чист въздух, но това не ни пречи да се връщаме на някои любими редовно. Отделно от пътешествията и дългите разходки обичам морето и да плувам, да снимам, да карам колело и да си майсторя някакви щуротии вкъщи. В повечето случаи почивните ми дни не включват мързелуване - просто не ме свърта и трябва да си намеря нещо, което да включва движение. Понякога това може да е просто да разчистя хола от мебели и да си танцувам… признавам - понякога с Лили (горкото куче)! :D
Ачо: В свободното си време излизаме заедно някъде сред природата, за да се разтоварим и да пуснем Лили да си тича на свобода. През останалото време релаксирам с компютърни игри, филми и четене на различни видове литература - най-вече научна фантастика, ужаси и постапокалиптична фантастика. Един от любимите ми автори е Стивън Кинг. Имам и друга страст - автомобилите. Обичам да чета всякакви новини от автомобилната индустрия и да следя различните тенденции, които навлизат.
Имате ли нещо като мото или крилата мисъл, която ви помага в трудни моменти?
Жив: Whatever you do, always give a 100%... Unless you are donating blood!
Ачо: I have failed over and over and over again in my life. And that is why I succeed.
Какво бихте казали на своето 20-годишно Аз от дистанция на времето? Кои важни уроци бихте му предали?
Жив: Бъди по-смела и се опитай да приемеш, че нещата се объркват и невинаги всичко става по план. Пък и 20-годишното Аз не беше толкова отдавна, ще си говорим пак след още няколко години.
Ачо: Спри да overthink-ваш, бъди по-смел и не се страхувай да се впуснеш в нещо непознато.
Какви качества са необходими, за да бъдеш добър програмист? А кои качества ви помогнаха най-много, за да се развиете в тази професия?
Жив: Най-вече търпение и упоритост. Нещата ще се объркват, ще се чупят и важното е да не се отчайваш и това да не те отказва. А може би най-важно е да ти е интересно това, което правиш, и да го правиш с любов (и в компанията на добър екип).
Ачо: Любознателност, упоритост, търпение, желание да се учиш на нови неща и не на последно място - да бъдеш отборен играч.
Нека да разкажем за третия и много важен член на семейството, Лили. Тя е просто божествена!
Жив: Лили е един от най-хубавите подаръци, които съм получавала. Много искахме куче и се бяхме решили да вземем след коледните празници на 2019. После дойде рожденият ми ден и ме накараха да прочета картичката си пред всички в ресторанта, а на нея пишеше, че ще бъда собственик на куче, което даже ми показаха на видео разговор - беше 2 шепички само, а аз така се разплаках, че някак още 15-ина човека заедно с мен плачеха в синхрон. После едвам дочаках да порасне достатъчно, за да си я вземем вкъщи и оттогава е доста по-различно ежедневието ни. Винаги е весело, винаги има кой да ти даде целувка с дъх на риба и имаш поне 20-ина дълги бели косъма по себе си.
Ачо: Лили е нашият голдън ретривър. Противно на очакванията на повечето хора, Лили не е типичен представител на породата си. Притежава характерни черти - обича да тича и плува, да получава внимание от всички и ако не го получи, отива да подскаже, че го иска, похапва някоя друга пръчка и живее за лакомствата. Това, което я отличава от останалите голдъни, е, че обича да си спи до късно - често се случва, че ние сме станали сутринта и вече сме започнали с ежедневните задължения, а тя продължава да се излежава на леглото до късно, доволна от освободеното пространство.
Снимки: личен архив
